МА-УНИ


Начало Сайтове Филми Философия Наука Техно Изкуство Политика Право Бизнес Жени Пари За нас

Оставащо време:

00:00:000



МА-УНИ
разработва концепции, способи, технологии за реализиране на идеята за безсмъртието и прехвърляне на самосъзнанието
на изкуствен носител (аватар)




към английската версия / към ma-uni.com



МУЗИКА (старт/стоп)





Социални мрежи




  АФОРИЗЪМ

"Няма нищо по-беззащитно от още топло трупче на животинка."


  АКТУАЛНО


Сърцето на логиката или логиката на сърцето?

image

  НАЙ-ЧЕТЕНИ


Рицар(к)и без броня

image

  КАТЕГОРИИ


Сайтове
Филми
Философия
Наука
Техно
Изкуство
Политика
Право
Бизнес
Жени
Пари


  БИЗНЕС


Реклами
Oбяви

image

  ПАРИ


Дарения

image

Дефектът


Публикувано на: 27.10.2015

image

източник...

Нещо неприятно се бе случило в тази хладна есенна утрин.

Сайн държеше в ръка копие от плаката, получена от нощното наблюдение, и нервно крачеше напред-назад из лабораторията., Погледът му напрегнато се плъзгаше по гланцираната й повърхност. “Как можа съдбата да ми спогоди такъв номер?” Краката му омекнаха и той се свлече на най-близкия стол.

По дяволите! Плаката да се окаже дефектна, и то точно там, където…? Колко усилия и нерви му струваше да убеди Съвета да направят вчерашния, последен опит. А той се бе оказал неуспешен. Благодарение на тази “глупава” плака! Колегите му минаваха покрай него, поздравяваха го с половин уста и избягваха да го гледат в очите. Явно им изглеждаше като черна овца...

Сайн въздъхна и седна. Вдигна телефона и се свърза със секретарката си. Реши да направи последното, което зависеше от него: официално оплакване до фирмата, доставяща плаките. Досега не бяха имали проблеми с нейните продукти, фотографиите се получаваха с отлично качество. Реномираният производител държеше на името си.

Често в минути на почивка Сайн се любуваше на прекрасните цветни изгледи на мъглявини и галактики, които сам бе открил. В такива моменти имаше усещането, че е полетял напред, във времето, в далечното бъдеще, когато хората ще виждат същите тези светове, но не през могъщи телескопи, а през собствените си очи, качени на някой свръхбърз звездолет. Душата му отказваше да ги приеме като просто струпване на материя; за него всяка звезда бе живо същество, което дишаше, страдаше, умираше и пак възкръсваше. Мислено галеше звездите, говореше им като на живи същества. Колегите му се усмихваха снизходително, чувайки го да си мърмори под носа, допрял око до окуляра. “Тихо”, слагаха пръст на устни те, “Сайн говори със звездите”.

Всичко започна със слабото космическо излъчване, което Сайн откри случайно след дълги години безплодни наблюдения. “Във Вселената става нещо” тихо си каза той, и тази фраза се превърна в неписан девиз на обсерваторията. Сложи се началото на мащабна изследователска програма, която имаше за цел да определи характера на новоткрития обект. Всички данни сочеха за наличието на особен източник на енергия, идващ от самите глъбини на Вселената. Ведната бяха заделени средства и се започна работа. Тя обаче се проточи повече от година. Сайн, убеден в успеха на начинанието, прояви завидно упорство, настояваше и получаваше средства, материали, наблюдателно време. Изпълнен с енергия, непрекъснато търсеше и изнамираше нови способи за наблюдение, измисляше хитроумни устройства за улавяне и на последния фотон. Но времето напредваше, а реални резултати не постъпваха. Специалистите от иначе сплотения колектив започнаха да се отчайват.

И самият Сайн като че се разколеба. Дали наистина съществуваше загадъчно изригване, или се касаеше за поредната заблуда, свързана с граничните възможности на уредите? Имаше такава опасност. Понякога вътрешните шумове на електроннните устройства създават впечатление за сигнали, пристигащи от космоса.

Но големият удар дойде от главния спонсор, финансиращ проекта. Фирмата произвеждаше безалкохолни напитки и се интересуваше единствено от комерсиалната страна на откритието. След като интересът на обществото спадна, тя предупреди, че ще прекрати финансирането си, и наистина го направи. Напразно Сайн ги убеждаваше, че успехите в област, каквато е астрофизиката, биха й донесли сериозни дивиденти. Дадено му бе да разбере, че не може да разполага с колкото си време иска. Криво-ляво изследванията продължиха, но на цялата работа се виждаше края.

Тогава Сайн се реши на отчаян опит. Мобилизира всичките си сили и силите на колегите си в последно усилие – насочиха телескопа към зона, която до този момент оставаше встрани от вниманието. Там шансовете за успех бяха минимални.

Сайн не обичаше да играе на лотария. Той бе рационалист. Никога не бе имал късмет. Всичко в живота си дължеше на добросъвестен и упорит труд. Сутрин, когато се прибираше от работа, наблюдаваше недоумяващо и с туптяща болка щастливците, които излизаха сутрин от казината, празнуващи своя пореден успех. Но затова пък безрезервно вярваше на интуицията. Тя не го беше лъгала. Неговите предчувствия биваха подкрепени с аргументите на логиката, чувстваше кога има смисъл да се залавя за работа, и кога – не.

Така стана и снощи. Някакво предчувствие го накара да обърне телескопа към зона Б2. А днес трябваше да обяснява пред всички за какво, по дяволите, избра именно тази област, защо прахоса наблюдателно време за 15 000 долара! “Не успях, защото плаката се оказа дефектна”, ще им отговори той. Глупаво, но истина!

Събранието мина бурно. Сайн излезе от него с пламнало лице, но сърцето му биеше с облекчение. Никога досега не му бяха говорили с такъв безапелационен тон, по такъв унизителен начин. Обаче Сайн все пак успя да се наложи! Залагайки целия си авторитет, издейства последен, наистина последен опит! Ако и сега поради някаква причина не успее, ще си подаде оставката.

Привечер, малко преди залез слънце грамадният купол на телескопа трепна и започна едва забележимо да ротира, жужейки тихо с подземните си мотори. Погледнат отстрани, той представляваше величествена гледка – многотонната снежнобяла кула се открояваше ясно на фона на потъмняващото небе и картината наподобяваше сюрреалистичен пейзаж. Малко оставаха белезите, по които можеше да се съди, че действието се развива на Земята, а не на някоя друга планета. Ефектът се подсили, когато с леко плъзгане се отвориха страничните врати и се показа огромното черно око на главното огледало.

Телескопите са квинтесенцията на техническата мисъл. Има нещо общо между настроението, което създават, наблюдавани отстрани, и обектите, които самите те наблюдават. Те самите са космическо чудо. Едва ли има някой, посетил главната кула на голям телескоп, останал равнодушен към особеното усещане за съпричастност към грандиозните космически явления. Там – вътре в кулата, делничните проблеми избледняват, изчезват. Остава единствено очарованието и възхищението, чувството за близост и единство с действително великото, тайнственото, неповторимото. Ако на Земята, сред природата, човек се държи някак си свойски, непринудено, делнично, при телескопа той бива обгърнат от атмосферата на особена празничност, сериозност, официалност. Чрез него Вселената показваше действителните си измерения.

Сайн влезе през главния вход. Наближаваше моментът, в който щеше да приключи подготовката и да започне самото снимане. Извършваха се последните калибровки. Сайн погледна нагоре – към кабината на наблюдателя, намираща се на десетки метри над пода. Почувства съжаление към момчето, на което му предстоеше да прекара нощта в нея. Времето беше благоприятно за наблюдение. Въздухът бе чист и прозрачен, но студен. Сайн знаеше какво значи да прекараш цяла нощ в тясната кабинка, на открито. А нощта се очертаваше мразовита. Зима. Всеки може да си представи нощ на върха на някоя планина.

Лично провери системите, подложи на прецизен тест новата плака и нареди наблюдението да започне. Усещаше, че нервите му няма да издържат и затова реши да прекара нощта в стаята си. Знаеше, че работата ще бъде свършена добре и без неговата помощ.

Спа неспокойно. Събуди се от необяснима тревога. Имаше чувството, че е пропуснал нещо важно, че някакво значимо събитие му се изплъзва… Навлече набързо дрехите и излезе, като се стегна, за да противодейства на влезлия през отворената врата студен утринен въздух.

В обсерваторията тъкмо приключваха с последните работи около наблюдението. Бронираната касета с ценната плака щракна и се затвори, за да запази в непокътнат вид оригинала на снимката. Висококачественият лазерен принтер даде сигнал за готовност и започна да трупа едно след друго копия на картината, току що получена по компютърен път от фотоплаката.

Нервни тръпки полазиха по тялото на Сайн. Той нетърпеливо дръпна първата лъскава хартийка и без да я погледне потърси уютна стаичка, в която да се усамоти. Най-накрая намери празна канцелария, тръшна се на креслото и втренчи поглед в картината.

Не! Не може да бъде!… Сайн гледаше с изумление и не вярваше на очите си. Този дефект, този проклет дефект!… Отново беше тук!

Сайн отново и отново се взираше с напразната надежда листът пред него да изчезне. Но това не ставаше и човекът в креслото насилваше психиката си да се съобрази с новите реалности.

Точно такъв дефект имаше и на вчерашната плака. Не бе възможно две качествени плаки да дефектират и то на ЕДНО И СЪЩО място! Лично той ги бе проверил най-старателно. Значи не се касаеше за дефект, фотографиите бяха най-редовни.

Точно там, където би трябвало да се появи търсения обект – светла точица, малка мъглявинка, петънце... сега се виждаше просто една черта! Ч-е-р-т-а. Както изглежда на хартия едно най-обикновено машинописно тире!

***

Въпреки усилията да се запази тайната, събитието не остана скрито. Още на другия ден вестниците и другите средства за масова информация заляха ефира със съобщение за чудото, открито в дълбините на Вселената. В обществения живот настана хаос. Политиците зарязаха политиката, запалянковците – футбола; за кратко време децата научиха за астрономията повече, отколкото техните майки и бащи са знаели през целия си живот. Търговията, намерила нова златна мина, затрупа пазара с всевъзможни стоки по повод на великото откритие. Появиха се фототапети, на които обектът М №1 (мистерия номер едно) заемаше централно място. Не се смяташе за модерен този дом, в който не висеше репродукция на знаменателното явление. Еротичните издания реагираха в типичен за тях стил, като нарекоха М №1 “най-голямата цепка” във Вселената. Църквата отначало се дръпна, но бързо се окопити и успя да привлече милиони нови поклонници, като разпространи версия за божието знамение. Мнозина изоставиха работата си, купиха по-големи или по-малки телескопи и ги насочиха нагоре с надеждата да зърнат небесното чудо.

Това обаче не бе лесна задача. Видимата звездна величина на М №1 бе около +30! Единствено няколкото действително големи инструмента успяха да се сдобият с ценни снимки. На тях се виждаше тайнствения обект, който демонстрираше своето невъзмутимо присъствие в света на звездите. Но това не бе звезда. Нямаше нищо общо с което и да е било космическо явление. Просто си стоеше на мястото.

Възбудата сред учените достигна връхната си точка. След първоначалния шок заваля дъжд от хипотези. Почти единодушно се наложи мнението, че на фотографиите се вижда нещо като изход от космоса, начало на тунел, от който започва неизвестността. Всички решиха, че става въпрос за обект, отдалечен на най-малко двадесет милиарда светлинни години от Земята.

Последваха трескави опити да се установят физичните характеристики на това изключително небесно тяло. Засега това не се удаваше, но и не се очакваше бърз и лесен резултат. Важно бе друго – животът на Земята коренно се беше променил. За добро или за лошо – никой не се наемаше да прогнозира.

Естествено, разработиха и започнаха изпълнението на специална програма за изследването на изумителния природен феномен. Задачите бяха ясно формулирани: произход – естествен или изкуствен, структура, предназначение.

Резултатите не закъсняха. Шокиращото бе, че те… не се поддаваха на анализ! Обектът се държеше странно и не проявяваше желание да се подчини на опитите за наблюдение и изследване. Но еуфорията около неговото откриване още не беше преминала и малко хора обърнаха внимание на този факт.

За да се изяснят проблемите, бе взето решение да се построи специален телескоп, предназначен за изследване на това уникално небесно тяло. За тази мащабна операция се изискваше обединението на силите на всички по-големи държави.

***

Времето летеше. Строителството на огромното съоръжение бе на привършване. Изнервените от сроковете строители полагаха свръхчовешки усилия да преодолеят техническите трудности. Големите електронни компании монтираха и изпробваха своите апаратури – последна дума на техниката. Всички бяха обхванати от спортна треска. Нямаше светило на научния свят, което да не гори от желание да застане първо зад окуляра. Но той все още беше запечатан и никой не се допускаше да припари до него, докато фирмата-производител не дадеше зелена светлина за наблюденията.

Имаше нещо, което тревожеше. За него обаче знаеха само шепа хора. В кулоарите се говореше под сурдинка за странностите на прословутата мистерия. Първоначалната възбуда не позволи те да излязат на преден план; учените просто отказаха да ги приемат. Аргументът – несигурни начални данни. Не трябваше да се правят прибързани изводи, докато не се натрупа достатъчно обективна информация.

М №1 се оказа костелив орех. Като разбраха, че повече няма какво да се изтиска от началните факти, решиха да претърсят цялото небе с цел да открият друго тяло със сходни характеристики. Но резултатите бяха отрицателни. Само М №1 си стоеше на мястото така, както при първото наблюдение. Не се забелязваха никакви промени в блясъка, интензитета, нямаше просветвания и мигания. Една застинала картина.

Настъпи дългоочакваният миг. На състоялото се официално тържество бяха поканени и държавни глави. Ораторът, обръщайки се с няколко уводни думи към присъстващите, подчерта важността на момента, какво огромно постижение за човешкия разум е тежкото съоръжение, надвесило се над множеството, колко силен е човекът и как природата постепенно отстъпва пред неговите усилия. Лентата бе прерязана с овации и всички се разпръснаха с нетърпение и надежда.

Телескопът заработи безупречно. Многометровото огледало, шлифовано с точност хилядни от милиметъра, с лекота фокусира далечната цел и я отрази върху цифровите монитори. Гледката бе възхитителна: Стотици звезди и галактики, едва различаващи се до този момент, изпъкнаха с цялата си красота и величие. Върху пределно черния фон на небето се открояваха истински космически цветя, някои от които толкова близо, че ти се заприисква да ги докоснеш с ръка. Но не това сега привличаше погледите на наблюдателите.

Точно там – на мястото, където би трябвало да се намира очакваната гигантска цепка, преобразена и изпъкваща на фона на нощното небе повече от всеки друг природен обект, стоеше познатата на всички миниатюрна, едва забележима чертичка!…

Явлението бе безкрайно загадъчно, не се поддаваше на обяснение. Цялата стабилна и строена с толкова труд и усилия кула на земната наука заплашваше да се срути в миг. Никакви доводи не бяха в състояние да обяснят причината за толкова неадекватното поведение на превърналата се от играчка в плачка мистерия. Няколко видни учени постъпиха в болница с нервни кризи. Хората се постреснаха.

Необясними оставаха непроменливите размери на М №1. Отначало решиха, че става дума за обект, токова отдалечен, че и най-голямото увеличение не е в състояние да го доближи на забележимо разстояние. Проблем обаче се оказваше неговата липса на небето при наблюдение през по-малки телескопи. Никакви вариации във увеличението не можеха да зафиксират промяна в М №1. Той или не се виждаше, или пък се появяваше, но неговите форма и размери оставаха непроменени. След това решиха, че става въпрос за изключително бързо движещ се обект. Но и тази хипотеза скоро бе отхвърлена. Не беше логично такова изумително тяло да се приближава или отдалечава почти мигновено, като прекосява огромни разстояния, само и само да направи впечатление на астрономите. Това обстоятелство провали надеждите да се използва М №1 като пространствен ориентир. Тя се държеше като прашинка, случайно попаднала в окото, и която се вижда и боде, независимо от насочеността на погледа.

Опитите да се намери обяснение на космическата загадка продължиха, но безполезно. Усещането за безсилие бе крайно неприятно. Увлечено от инерцията на прогреса, човечеството едва сега изпитваше в пълна степен шока, инспириран от незнайни природни сили. Ненадейно появилата се в космическия океан сламка се оказа ней-неподходящото средство за спасение на измъчения от дългото лутане в неизвестността човешки разум.

(продължението - в книгата)



към началото

Виж още:



1 / 10
Познание
2 / 10
Наука
3 / 10
Техно
4 / 10
Изкуство
5 / 10
Общество
6 / 10
Вяра
7 / 10
Бизнес
8 / 10
Жени
10 / 10
Филми
9 / 10
Сайтове



Социални мрежи




Напишете коментар


към началото




Tel: +359 887 485 952

E-mail: mail@ma-uni.com

EUROPE


- © Copyright 2015-2018, Всички права запазени, www. ma-uni.com -