МА-УНИ


Начало Сайтове Филми Философия Наука Техно Изкуство Политика Право Бизнес Жени Пари За нас

Оставащо време:

00:00:000



МА-УНИ
разработва концепции, способи, технологии за реализиране на идеята за безсмъртието и прехвърляне на самосъзнанието
на изкуствен носител (аватар)




към английската версия / към ma-uni.com



МУЗИКА (старт/стоп)





Социални мрежи




  АФОРИЗЪМ

"Няма нищо по-беззащитно от още топло трупче на животинка."


  АКТУАЛНО


Сърцето на логиката или логиката на сърцето?

image

  НАЙ-ЧЕТЕНИ


Рицар(к)и без броня

image

  КАТЕГОРИИ


Сайтове
Филми
Философия
Наука
Техно
Изкуство
Политика
Право
Бизнес
Жени
Пари


  БИЗНЕС


Реклами
Oбяви

image

  ПАРИ


Дарения

image

Сърцето на логиката или логиката на сърцето?


Публикувано на: 28.11.2016

image

източник...

(Посвещавам на Сивчо, Тъпчо, Тигърчо и... Малчо - четири малки-големи геройчета. Поклон пред техните светли душици!)

Логиката е еманация на природния закон. Тя е негово духовно проявление, ако може така да се каже. Благодарение на логиката разбираме колко е велик Той - Законът, как, благодарение на него, съществува и се движи целия свят с всичките явления в него, колко сложно и същевременно просто, велико е устроено всичко около нас!

Природният закон е един за всички - за добрите и лошите, за слабите и силните, за красивите и грозните. Не може и не бива някой да не се подчинява на закона на гравитацията - да речем - за сметка на друг. Не може единият да лети, а другият - не.

Но... защо космосът е "черен"? Защо светлината на звездите е едва мъждукаща - на фона на непрогледната тъмнина, която ги обгръща. Защо всяко явление, след като се появи и засияе със своята уникалност и неповторимост, закономерно умира, разтапя се в нищото?

Тук логиката като че влиза в противоречие със самата себе си. Не е логично да се създава живот - трудно, с толкова усилия и съпътстващи проблеми, тревоги и болка, след като това съвършено творение трябва да бъде унищожено по силата на някакви си последващи "природни" целесъобразности. "Струва" ли си да се възхищаваме на силата на природния закон - на фона на мъката, която причинява смъртта (като естествен резултат от същия този природен закон)?

Веднага ще се възрази: не може да знаем всички замисли на Бог (Свръхразум или просто Природа), създал света и преценил, че именно ТАКА ТРЯБВА да бъде - по негови си, непонятни ни съображения, и не бива да се месим в неговите дела. Щом смъртта съществува, следва да се съобразяваме с това обстоятелство.

Не се наемаме да критикуваме подобна теза. Думата ни обаче е за разминаването между логиката и чувството. Едни са повелите на сърцето, други са повелите на разума.

И като че - в дългосрочен план - вторите надделяват; рано или късно разбираме, че когато се налага да жертваме чувствата в името на трезвата мисъл, обикновено постигаме успех. (Всъщност това е и силният коз на науката.) Ако трябва да умре едно заразено животно с цел да се спасят от смъртоносно заболяване останалите - логиката е в силата си.

Обаче защо остава да ни "гризе" съвестта за "недобре свършена работа"? И това чувство да ни преследва цял живот?

Да, природата е в правото си да определя дали да дава живот или не. Но би следвало вече даденият живот ДА ИМА ПРАВОТО да решава дали да сложи край на себе си или не. (Такова едно положение е вече наистина логически издържано.)

Нашето безкрайно уважение към природния закон, но да се унищожава вече създаден живот - това е прекалено.



към началото

Виж още:



1 / 10
Познание
2 / 10
Наука
3 / 10
Техно
4 / 10
Изкуство
5 / 10
Общество
6 / 10
Вяра
7 / 10
Бизнес
8 / 10
Жени
10 / 10
Филми
9 / 10
Сайтове



Социални мрежи




Напишете коментар


към началото




Tel: +359 887 485 952

E-mail: mail@ma-uni.com

EUROPE


- © Copyright 2015-2018, Всички права запазени, www. ma-uni.com -