МА-УНИ


Начало Сайтове Филми Философия Наука Техно Изкуство Политика Право Бизнес Жени Пари За нас

Оставащо време:

00:00:000



МА-УНИ
разработва концепции, способи, технологии за реализиране на идеята за безсмъртието и прехвърляне на самосъзнанието
на изкуствен носител (аватар)




към английската версия / към ma-uni.com



МУЗИКА (старт/стоп)





Социални мрежи




  АФОРИЗЪМ

"Няма нищо по-беззащитно от още топло трупче на животинка."


  АКТУАЛНО


Сърцето на логиката или логиката на сърцето?

image

  НАЙ-ЧЕТЕНИ


Рицар(к)и без броня

image

  КАТЕГОРИИ


Сайтове
Филми
Философия
Наука
Техно
Изкуство
Политика
Право
Бизнес
Жени
Пари


  БИЗНЕС


Реклами
Oбяви

image

  ПАРИ


Дарения

image

Невидимият


Публикувано на: 23.02.2017

image

източник...

Всеки носи дълбоко в себе си поне една чиста, светла, съкровена, приказна, детска мечта. И силно желае тя да се осъществи. В повечето случаи съзнава, че неговото желание е голямо, привлекателно, и по правило неизпълнимо. Обаче продължава да вярва в неговата реализируемост, напук на всички емпирични повели. И така – докато животът му премине.

С мен обаче се случи чудо! Моята мечта се сбъдна. И то по най-неочакван за мен начин... Но нека ви разкажа.

Като дете гледах страхотен филм. Казваше се “Невидимият”. Толкова бях впечатлен от него, че загубих ума и дума. Прекрасно усещане! Никой не те вижда, правиш каквото си щеш. Преминаваш граници, незабелязан от граничарите. Посещаваш непознати градове. Возиш се в автобус без билет. Стоиш на подиума на важни конференции, фестивали, състезания, редом с високопоставени личности, слушаш за какво говорят, и си изработваш стратегия на поведение – нещо, което в живота на едно провинциално момче не може да се случи. Влизаш безпрепятствено в строго охранявани помещения (например в будоарите на най-красивите жени... е, малко е...) и наблюдаваш. Изобщо – абсолютна свобода на действие. Усещаш властта, която притежаваш, и се чувстваш велик. Тъй. Дадох си дума да стана невидим.

Оттогава изминаха доста години. Верен на детската си мечта, правех невероятни опити да се превърна в невидим дух, като призрак да прехвърчам покрай познати и непознати, и да ги гъделичкам, ту отпред, ту отзад. Не успях. Изучих всички науки, но верният път към ефирната прозрачност оставаше неоткрит. Физиката бе категорична – дематериализирането било приоритет само на научната фантастика. Нито един нормален учен не би заел да превръща иначе непрозрачното човешко тяло в стъклоподобна биомаса. Мазах се с разни кремове, посещавах врачки и баячки, магове и гадателки. Връзвах по тялото си огледала, постех, за да отслабна. Ядец.

Тъкмо бях на прага на отчаянието, когато една нищо и никаква случайност ме вкара във верния път. Написах книга. Толкова бях горд с нея, че моментално се завтекох да я представя на познати и непознати. Сега ще стана известен, мислех си. И тогава дойде голямото откритие.

Известен не станах. Тъкмо обратното! Хората започнаха да ме подминават, като че бях невидим.

Значи това било, си казвах, като преглъщах радостните сълзи, които неконтролирано капеха по бузите ми. Вървях по улицата с книгата си под ръка и си припомнях случилата се с мен само преди минути случка.

Реших да запозная цялата книжна борса с новото си творение. Мислех си – ето, сега тези отрудени момчета вкупом ще се занадпреварват да ме разпитват за моята книга. “Дай я тук”, нетърпеливо ще подвикват те. “Ей сега ще я продадем, нали сме търговци. Българска литература е това, не шега. Писнало ни е от тези розови романи.”

Увлечен в мислите си, налетях на първия непознат ми уличен търговец. Целта ми беше да му покажа книжката си и да го помоля да я изложи на своя щанд, наравно с другата си стока. Без пари, на консигнация. И в този момент усетих, че става нещо знаменателно. Търговецът ме погледна така, сякаш виждаше през мен. Чудесно! Впечатлението, че за него аз съм невидим, се затвърди, когато чух репликата му:

- Че кой си пък ти? Теб кой те познава? И каква е тази книга? Сигурно някаква дървения... – и ми обърна гръб.

Честно да ви кажа, краката ми се подкосиха. От радост, естествено. Значи имаше хора, за които аз не съществувах – случайните минувачи, търговците, бизнесмените, изобщо непознатите хора.

За да не избързвам със заключението си, което можеше да се окаже невярно, а страданието ми да се превърне в отчаяние, реших да повторя експеримента.

Написах втора книга. Този път реших да я покажа на познати на мен лица, и то не на кои да е. А хора, чиито професия изискваше остро и проницателно зрение – точно от това, от което се нуждаех. Накратко – представих книгата си на известен художник.

Какво се случи ли? Чудо! Предположенията ми се потвърдиха, а аз си тръгнах обнадежден от апартамента на иначе известната личност (където преди това бях поканен с половин уста). Наскоро след това, когато случаят съвсем случайно щеше да ни сблъска на тротоара, аз се убедих във вече истинното за мен положение, че за този човек аз съм невидим. Той погледна към мен, но изобщо не ме видя, рязко кривна встрани (кой знае защо) и подмина нататък. Аз ликувах.

Но опитът ми в точните науки бе направил от мен втори Тома неверни. Твърде голям бе радостния залък, който трябваше да преглътна от откритието си. Затова търсех нови и нови доказателства в подкрепа на обратната теза.

Написах трета книга.

Който твърди, че науката е бошлаф работа, жестоко се лъже. Аз разполагах с изпитан научен метод, който успях да приложа и спрямо мастити учени. Ефектът бе поразителен. Те също престанаха да ме забелязват. Защото новата ми книга бе чиста проба научен труд. И като такъв той се нуждаеше от сериозно отношение от страна на научните среди. Затова реших да я покажа на един от тези хора, с които съдбата ме бе обвързала в продължение на последните няколко години. Помолих го да “хвърли едно око” на написаното от мен. (Таях надежда, че интересът към книгата ми ще бъде голям.) Точно така стана. Той набързо “хвърли едно око” (само) на корицата (чудесно изработена), после разсеяно (като истински учен) каза:

- М, да. Написал си я. Извинявай, трябва да побързам, имам важна работа. – И тръгна да преминава през мен, сякаш бях невидим.

Натрупал определен опит в конституирането на невидимостта, можех да си позволя и по-сериозни експерименти. Написах четвърта книга. Този път пристъпих към тотално доказване на невидимостта си. Издебнах момента, когато група приятели се бе събрала по някакъв повод. Когато дойде моментът и аз да се похваля с нещо, скромно заявих: “Аз пък станах писател”.

Ефектът беше поразителен. Нямаше дори нужда да представям книгата си като доказателство. Моментално престанаха да ме забелязват.

Отначало се позасегнах. Все пак бях хвърлил доста труд по написването на книгата, а сега се оказа, че единствено две думички (станах писател) са достатъчни, за да те направят невидим! Но както и да е.

В заключение мога да кажа – чудесно е да си невидим. Моята детска мечта се осъществи. Смятам да продължа да пиша книги, за да не стане така, че някой, който си няма хабер от искуство (например някой нов Диоген), да ме забележи. Сигурно бих се почувствал излъган. А това би било опасно за моето самолюбие.



към началото

Виж още:



1 / 10
Познание
2 / 10
Наука
3 / 10
Техно
4 / 10
Изкуство
5 / 10
Общество
6 / 10
Вяра
7 / 10
Бизнес
8 / 10
Жени
10 / 10
Филми
9 / 10
Сайтове



Социални мрежи




Напишете коментар


към началото




Tel: +359 887 485 952

E-mail: mail@ma-uni.com

EUROPE


- © Copyright 2015-2018, Всички права запазени, www. ma-uni.com -