МА-УНИ


Начало Сайтове Филми Философия Наука Техно Изкуство Политика Право Бизнес Жени Пари За нас

Оставащо време:

00:00:000



МА-УНИ
разработва концепции, способи, технологии за реализиране на идеята за безсмъртието и прехвърляне на самосъзнанието
на изкуствен носител (аватар)




към английската версия / към ma-uni.com



МУЗИКА (старт/стоп)





Социални мрежи




  АФОРИЗЪМ

"Няма нищо по-беззащитно от още топло трупче на животинка."


  АКТУАЛНО


Сърцето на логиката или логиката на сърцето?

image

  НАЙ-ЧЕТЕНИ


Рицар(к)и без броня

image

  КАТЕГОРИИ


Сайтове
Филми
Философия
Наука
Техно
Изкуство
Политика
Право
Бизнес
Жени
Пари


  БИЗНЕС


Реклами
Oбяви

image

  ПАРИ


Дарения

image

Вратата


Публикувано на: 23.02.2017

image

източник...

Спря гражданин пред затворена врата. Огледа се и зачака. След малко зад него застана друг.

- И вие ли за тук? Чакате? – попита той.

- Да – изрече тихо и дълбокомислено първият. Двамата въздъхнаха съзаклятнически и продължиха да чакат.

След малко до тях спря запъхтяна девойка.

- Тук ли е опашката? – на пресекулки попита тя. – Ох, дано не съм закъсняла. – И се нареди отзад. Последваха ги други граждани. Те също се наредиха на опашката и започнаха да чакат.

Зададе се достолепна дама. Под ръка с възпълен мъж с бастун.

- Най-после стигнахме. Хайде, съблечи си палтото. Тук е топло. Кой знае колко ще ни се наложи да чакаме – и се засуети около господина.

Опашката набъбна. Отзад започнаха да се чуват подвиквания:

- Какво става там бе? Защо не мърдате? Брей че голяма опашка! Няма да висим цял ден тук я! Няма управия в тая държава...

Една намахана леличка крещеше с всичка сила:

- Господ да ги убие тия мръсници! Ама ще вляза аз и сама ще я свърша тази работа... Нищо, че нямам образование. Научили са се само да пият кафета и да клюкарстват. За гражданите никой не помисля!

От време на време покрай опашката минаваха забързани хора, носеха папки и документи. Без да обръщат внимание на шумотевицата, с гордо вдигнати глави отваряха вратата и потъваха в тъй желаната от чакащите неизвестност. Минаваха и други. Те постъпваха по същия начин, само че не носеха папки и документи.

- Какви са тия там, бе! Да не сме само ние будали! Хей ти, я спри! Накъде си тръгнал? Чакай си реда!!! До гуша ни дойде от таквиз тарикати...

Набеденият “тарикатин” се поспря смутен, погледна въпросително към опашката (изглежда се учуди) и мълчаливо се шмугна през вратата.

- Ама така не може да продължава! Трябва да сложим край на това безобразие. Кажете там на предните да влизат, всички да влезем, както сме накуп, и да им дадем да разберат...

Интересно! Понякога вратата се отваряше и от нея излизаха хора. Само че те не бяха същите, които влизаха. Ето, излезе млад мъж. Цялата опашка трепна и се наежи. Нервите бяха опънати до крайност. Един вече прегракнал глас успя да произнесе:

- Абе, кажете ни, какво става там? Защо не пускат? Каква е тази врата!

Мъжът ги погледна със съжаление, почеса се зад ухото, накрая отчетливо произнесе:

- Ами че това е аварийното стълбище...



към началото

Виж още:



1 / 10
Познание
2 / 10
Наука
3 / 10
Техно
4 / 10
Изкуство
5 / 10
Общество
6 / 10
Вяра
7 / 10
Бизнес
8 / 10
Жени
10 / 10
Филми
9 / 10
Сайтове



Социални мрежи




Напишете коментар


към началото




Tel: +359 887 485 952

E-mail: mail@ma-uni.com

EUROPE


- © Copyright 2015-2018, Всички права запазени, www. ma-uni.com -