МА-УНИ


Начало Сайтове Филми Философия Наука Техно Изкуство Политика Право Бизнес Жени Пари За нас

Оставащо време:

00:00:000



МА-УНИ
разработва концепции, способи, технологии за реализиране на идеята за безсмъртието и прехвърляне на самосъзнанието
на изкуствен носител (аватар)




към английската версия / към ma-uni.com



МУЗИКА (старт/стоп)





Социални мрежи




  АФОРИЗЪМ

"Няма нищо по-беззащитно от още топло трупче на животинка."


  АКТУАЛНО


Сърцето на логиката или логиката на сърцето?

image

  НАЙ-ЧЕТЕНИ


Рицар(к)и без броня

image

  КАТЕГОРИИ


Сайтове
Филми
Философия
Наука
Техно
Изкуство
Политика
Право
Бизнес
Жени
Пари


  БИЗНЕС


Реклами
Oбяви

image

  ПАРИ


Дарения

image

Науката и "приказната" логика


Публикувано на: 30.10.2015

image

източник...

Кой и как може да критикува науката? И какви качества би следвало да има тази критика, за да бъде обективна, безпристрастна, съдържателна? Интересни въпроси.

Ако приемем, че науката би следвало да бъде критикувана съобразно определена, системна, последователна, научна логика, колкото и странно да звучи, ще попаднем в задънена улица. Може ли да критикуваме научния метод посредством друг научен (или философски) метод, независимо как ще го наречем - метанаука, метафизика - и от резултатите да правим съответните истинни, верни заключения и обобщения? (Както прави например Попър с неговите верифицируемост, фалшифицируемост и прочие.)

Такива опити е нормално да се осъществяват. И се започват мъчителни, както в крайна сметка се оказва - безрезултатни изследвания върху проблематиката, които по правило завършват със солидно изглеждащи теории и дори математически теореми; резултатът - науката не е в състояние да си прави самокритика! (Типичен пример - прословутата теорема на Гьодел.) А отговорът е не е труден - тези изследователи сигурно не и се замислят, че техния подход в основата си е погрешен. Защото е нелогично науката да бъде критикувана от... друга наука.

Ако науката иска да бъде критикувана обективно, всеобхватно, всестранно, то тази критика трябва да бъде всякаква, само не и научна в тесния, затворен смисъл на това понятие. Защото не може да се прави обективна критика изотвътре, тя трябва да се направи изотвън. Едно явление само тогава може да бъде обхванато изцяло, ако то бъде наблюдавано извън него самото, нещо друго го наблюдава и да прави изводи за неговата същност. (Точно така постъпва и науката - наблюдава явленията обективно, т.е. извън тях и независимо от тях, в ролята на безпристрастен наблюдател.)

Следователно критиката на науката би следвало да бъде не научна, а наднаучна. (Не в смисъл на философска, метафизична, защото философията - поне в основната си част - е също вид знание, основано на "нормалната" логика.) Тя трябва да излезе от рамките на "истински" научното и философско мислене с неговите ограничаващи го постулати, и да даде по-голяма свобода на критикуващия. Така например в науката е несериозно да се говори за практически невъзможни от научна и физична гледна точка казуси - Барон Мюнхаузен не може да се издига нагоре, хващайки се за косите.

Само че, както се спомена, ако останем затворени в научната необходимост и в рамките на известните ни природни закони, няма как да осъществим истинска критика на науката. Така че самата логика ни принуждава да надскочим границата на разумното, рационалното и възможното, за да можем да направим критика именно на разумното, рационалното и възможното!

Но това положение вече поставя начина ни на мислене на съвсем друго ниво. Мислене - истински свободно, необременено от условности. Мислене, за което не е нелогично да се прави, да речем, енергия от нищото. Такъв един тип мислене предлагаме да бъде наречено "приказно" мислене. (Подтекстът - в приказките се използва своеобразна логика, която дава голяма свобода на въображението. А въображението, както твърди самият Айнщайн, е по-важно от знанието.)

Разбира се, дори този тип мислене трябва да има своите ограничения. То трябва да е наднаучно, т.е. да включва научното като част от себе си, а не да стои извън него, както е при лъженауките, при дилетантското "мислене" (които са само имитации на мислене) и прочие. То трябва да е своеобразно научно мислене, надскочило собствената си ограниченост, така да се каже. Само че за тази цел личностите, които ще правят подобна критика, е необходимо да са "широко скроени".

В противен случай - при липса на подходяща критика - науката постоянно ще кривва в една или друга случайна посока, вместо да се насочва към действително стойностни идеи и цели. Всъщност определянето им е дейност, за която науката високомерно(?) твърди, че е извън нейния предмет (нали за това съществува така наречената философия на науката, от която всъщност едва ли има голяма полза). Обаче при това положение не би следвало тя да прави критика на дейността, която си поставя именно тази задача, защото няма това право (по горните съображения).

Учени, оставете други да определят периметъра на науката (както всъщност и правите)!

image

източник...


към началото

Виж още:



1 / 10
Познание
2 / 10
Наука
3 / 10
Техно
4 / 10
Изкуство
5 / 10
Общество
6 / 10
Вяра
7 / 10
Бизнес
8 / 10
Жени
10 / 10
Филми
9 / 10
Сайтове



Социални мрежи




Напишете коментар


към началото




Tel: +359 887 485 952

E-mail: mail@ma-uni.com

EUROPE


- © Copyright 2015-2018, Всички права запазени, www. ma-uni.com -