МА-УНИ


Начало Сайтове Филми Философия Наука Техно Изкуство Политика Право Бизнес Жени Пари За нас

Оставащо време:

00:00:000



МА-УНИ
разработва концепции, способи, технологии за реализиране на идеята за безсмъртието и прехвърляне на самосъзнанието
на изкуствен носител (аватар)




към английската версия / към ma-uni.com



МУЗИКА (старт/стоп)





Социални мрежи




  АФОРИЗЪМ

"Няма нищо по-беззащитно от още топло трупче на животинка."


  АКТУАЛНО


Сърцето на логиката или логиката на сърцето?

image

  НАЙ-ЧЕТЕНИ


Рицар(к)и без броня

image

  КАТЕГОРИИ


Сайтове
Филми
Философия
Наука
Техно
Изкуство
Политика
Право
Бизнес
Жени
Пари


  БИЗНЕС


Реклами
Oбяви

image

  ПАРИ


Дарения

image

Вълни=мисли


Публикувано на: 10.11.2015

image

източник...

Когато се създава Теория за Всичкото, тази теория по необходимост трябва да включва в себе си всички възможни страни на явленията, или поне – докато придобие зрелост – по-основните и необходимите от тях.

Днес физиката – заслужено най-уважаваната и сериозна наука – предявява претенции за създаване на Единна теория (Единна теория на полето, М-теория, квантова гравитация и т.н.) и това ѝ начинание е повече от похвално.

От погледа на философа обаче няма как да бъде скрит един немаловажен факт: физиката избягва да разглежда нематериалната страна на явленията. Създава се впечатление, че такава страна не съществува (в което и трябва да бъде убеден всеки нормален разум, включително научният; само че той е научен тъкмо защото е разум), не е част от Природата, не е обективна и, следователно, няма място сред природните сили, гравитации, енергии и т.н.

Но така се оказва, че физиката бяга от своя цялостен предмет. Напротив, ако тя претендира за авторитетното "наука за природата", би следвало да включи в своя предмет всички природни явления, включително и мисленето като страна на тези явления. Непознаваемостта на едно явление не е причина то да бъде отхвърляно като обект на изследване. (Все едно математиката да изключи от формулите си всички неизвестни – "х".)

Както се каза, истината за Света трябва да е дадена винаги, навсякъде, включително тук и сега, а не някъде другаде и някога в Бъдещето. Следователно, както съществуват материални частици и енергии, така би трябвало да съществуват и природни референти на мисленето и съзнанието – тук и сега, които да имат физична природа и да бъдат откривани, познавани, изследвани в единство със същите тези материални частици и енергии (друг е въпросът кой как тълкува фактите и какво разбира под "частица", "енергия", "мисъл" и пр.).

Голямата трудност е така да бъде разглеждана духовната страна на явленията, че независимо от тяхната квалификация – "нематериални", "невеществени", "неосезаеми", те да станат обект на физичните търсения, наблюдения и изследвания, да бъде открит техният обективен референт, да бъдат включени като неделима част от всички явления и събития в Природата наравно с квантите, атомите, молекулите и пр., както и да влизат във взаимодействия с тях, да търпят въздействия и самите те да въздействат.

Кой е природният референт на мисленето и съзнанието? Познаваем, измерваем, обективен в същността си, независимо от своите конкретни субективни проявления? Как и къде да бъде търсен той?

Както бе казано, всяко явление е резултат от стремежа към самопознание и този стремеж стои в основата на всичко съществуващо. (Трябва винаги да се тръгва от тъкмо този момент!) Конкретното в този стремеж е изразено чрез фигурите на движението и състоянието. Движи се това, което познава, неподвижно е онова, което бива познавано. Следователно Светът формално (но само формално) придобива двойнствен характер, за да може да схване своето единство, своята цялост в понятие, разбиране, представа.

Има ли физичен референт тази двойнственост?

Да.

Според съвременната наука физичният свят (на елементарно квантово равнище) има двойнствена природа. Явленията се проявяват или като частици, или като вълни. Движението се изразява чрез вълни, докато състоянието – чрез частици.

Както се видя в изложението, частиците имат веществен характер и това се дължи на "застопоряването" им към Настоящето, в което те намират своето историческо място във Времето (и което като резултат води до тяхното пространствено присъствие). Логиката довежда до идеята, че от гледна точка на природните явления познаващото може да бъде само алтернативата на частиците, тяхната "противоположност" – вълните.

За разлика от природата на частиците, природата на вълните е нематериална, въпреки че се проявява чрез материален носител. Вълната "мести" частиците, "оглежда ги" от всички възможни страни и ъгли, за да ги "опознае", като по този начин ги и детерминира. Движението на частиците в Пространството вследствие от тази детерминираност всъщност придава формата на вълната – последователните редувания на минимум и максимум във всички възможни посоки.

Частиците са "застопорени" вълни, "паркирали" на своето историческо място във Времето, и в това си състояние те са спрели, нямат скорост. (Затова в квантовата механика не може едновременно да се измери положението на частиците и тяхната скорост. Когато един автомобил е спрял, с каква скорост би трябвало да се движи той?) И обратно: когато един обект започне да се движи, неговата скорост може да се измери, но той вече няма точно определено място, тъй като движението му позволява да бъде на множество места за кратко време. Частицата престава да бъде частица, и се превръща във "вълна", т.е. обект, който има скорост, но няма определено положение в Пространството.

Само че ограниченият във възможностите си наблюдател е в състояние да схваща материалността на Субстанцията единствено в Настоящето (в което има сетивни възприятия). Той няма сетива за Миналото и Бъдещето. (Затова е склонен да смята, че те са илюзорни и дори не съществуват – каквито теории се развиват понякога, и откъдето идва трудността по обосноваване на физичната реалност.) Проблемът обаче е в това, че ако Пространството, така да се каже, е "царството на демокрацията", на свободата (извоювана от познаващия субект), то Бъдещето е "царството на диктатурата", на детерминираността (по отношение на познаващия го субект). Бъдещето не може да бъде опознато, предвидено, което се дължи не на неговата илюзорност, а на неговата по-голяма детерминираща сила. То обаче съществува и е толкова реално, колкото и Настоящето.

Следователно въпросът трябва да бъде поставен така: кой е обективният референт на Бъдещето (така, както обективен референт на Настоящето е частицата), който детерминира Настоящето и има своето обективно присъствие в реалния, физичен свят, но е неуловим, неосезаем?

Както се каза, всички същности в Природата може да се третират или под формата на частици, или под формата на вълни. И ако частицата съществува реално и осезаемо в Настоящето, то вълната би трябвало да съществува реално в Бъдещето и Миналото. (Не трябва да се поставя знак за равенство между вълната сама по себе си и нейното въздействие върху частиците – осезаемо нейно присъствие, което често погрешно се схваща като самата вълна. Самата вълна е невидима и неосезаема.)

Следващият важен въпрос: за кое друго природно явление, въпреки че има свое присъствие в реалността, не може да се каже, че е осезаемо?

Както се знае, това са психичните и духовните проявления, мислите, чувствата, преживяванията. Тези явления, въпреки че нямат физично присъствие, съществуват; те оказват и търпят влияние върху и от околната среда.

При така постулирания паралел не е трудно да се направи връзка между нематериалните по своята природа психични явления и вълните. Вълната, която в своята истинска същност е невидима и неосезаема и не може да се "пипне", е реална само като мисъл, защото САМАТА ТЯ Е МИСЪЛ! (Макар и елементарна, вълната, образувана от камъка върху водна повърхност, е вид мисловна дейност, тя е вид движение, а всяко движение има познавателен характер.)

Материалният, вещественият свят – светът на частиците – е времето на зараждането на вълните, историческото им място във Времето под формата на Настояще. Мисленето (вълновата природа) обаче е от позицията на Бъдещето; неговата нематериална природа се дължи на липсата на присъствие в Настоящето (там е арената за изява на частиците, на вещественото, на материалното). Единствено от позицията на Бъдещето Настоящето може да бъде обхванато и опознато. За тази цел е необходимо да са налице скорост, движение, разлика между опознавано и опознаващо. Опознаващото трябва да се движи с по-голяма скорост от опознаваното, то тъкмо затова е по-напред във Времето – в Бъдещето. Мисленето има изискването да е безкрайно, безпределно, неограничено – така, както принципно е безкрайна, безпределна, неограничена една вълна.

От горното може да се направи и друг важен извод:

Твърди се, че единствено живата материя (и по-специално високоорганизираната) има свойството да мисли, съзнава и чувства – да бъде одухотворена. Не е така. Всяко материално образувание (вероятно) притежава това свойство. Не е удовлетворително обяснението, че мисленето и духовната същност се появяват изведнъж през определен етап от еволюционното развитие и че са функция само на високоорганизираната материя.

Всяка физична, материална, веществена структура, която излъчва вълни, проявява и мисловна дейност. Ако структурата (частицата) е елементарна, нейното мислене също е елементарно. В този смисъл може да се каже, че елементарните частици мислят като елементарни частици (и затова са елементарни). Всяка по-сложна структура, съставена от елементарни частици, "мисли" благодарение на съвкупността и организираността от мисленето на елементарните частици, от които е съставена. Като резултат се получава сложна мисловна вълна, която отразява "духовния" свят на структурата.

Следователно може да се твърди, че мисленето е присъщо на всяко материално образувание. Независимо дали става дума за човешки мозък, или за елементарна частица. Разликата е в това, че елементарната частица мисли себе си като елементарна частица, докато човекът мисли себе си като човек.

Днес физиката се уповава на разбирането, че психичната природа няма място сред природните явления. Това е донякъде оправдано при положение, че под "психично" се разбира "субективно", т.е. свързано е с отделното, единичното, несъщественото, което изкривява общата картина на наблюдението и я прави тенденциозна, необективна, незряла.

Не така обаче би трябвало да стоят нещата при разбирането, че всеки обект съдържа в себе си както физична, така и психична компонента. (Друг е въпросът кой как схваща психичното, но психиката би трябвало да се разглежда като проявление на всички материални обекти, а не само като свойство на високоорганизираната материя). При това положение става необходимо към предмета на физиката да се включат и психичните явления, в частност – мисленето.

Изводът: мисловната, психичната дейност е също толкова разпространена в Природата, колкото са разпространени веществените, материални образувания. Може дори да се окаже, че Светът "плува" в океан от мисли, чувства и преживявания (разбира се, всяко от които на съотвеното еволюционно равнище). И че така наречената "висша психична нервна дейност", която се смята по-скоро за изключение във видимата Вселена, е само малка, нищожна част от психичните проявления в Природата, които могат да бъдат както крайно прости, така и безкрайно сложни. Тези проявления влизат в неимоверно богати взаимовръзки и отношения помежду си.

Наблюдател не означава непременно човек (науката не бива да е толкова егоцентрична, че на всяка цена държи под "наблюдател" да разбира само homo sapiens). Напротив, физичната реалност съществува тъкмо благодарение на свойството да наблюдава сама себе си; това наблюдение тя осъществява чрез всички свои форми и проявления, независимо от степента на тяхната простота или сложност, несъвършенство или съвършенство.

В заключение: известното философско равенство "психично=физично" не издържа критика, не защото намерението за обединяването не е похвално, а защото има по-скоро верски характер (липсват доказателства); освен това то не е изразено по подходящ, формулно представен начин – съставящите го елементи не са достатъчни, за да образуват логически завършено цяло. Липсва третият, обединяващ елемент, който впрочем присъства във всяка научна формула. И когато той се появи, равенството би придобило следния завършен вид:

Физично + Психично = Време.

"Границата" между дух и материя,... губи своята тайнственост: необходимото условие да общуваме с физичния свят... е общата стрела на времето..." (ПРИГОЖИН, И. Краят на детерминираността, 2000, с. 37)



към началото

Виж още:



1 / 10
Познание
2 / 10
Наука
3 / 10
Техно
4 / 10
Изкуство
5 / 10
Общество
6 / 10
Вяра
7 / 10
Бизнес
8 / 10
Жени
10 / 10
Филми
9 / 10
Сайтове



Социални мрежи




Напишете коментар


към началото




Tel: +359 887 485 952

E-mail: mail@ma-uni.com

EUROPE


- © Copyright 2015-2018, Всички права запазени, www. ma-uni.com -