МА-УНИ


Начало Сайтове Филми Философия Наука Техно Изкуство Политика Право Бизнес Жени Пари За нас

Оставащо време:

00:00:000



МА-УНИ
разработва концепции, способи, технологии за реализиране на идеята за безсмъртието и прехвърляне на самосъзнанието
на изкуствен носител (аватар)




към английската версия / към ma-uni.com



МУЗИКА (старт/стоп)





Социални мрежи




  АФОРИЗЪМ

"Няма нищо по-беззащитно от още топло трупче на животинка."


  АКТУАЛНО


Сърцето на логиката или логиката на сърцето?

image

  НАЙ-ЧЕТЕНИ


Рицар(к)и без броня

image

  КАТЕГОРИИ


Сайтове
Филми
Философия
Наука
Техно
Изкуство
Политика
Право
Бизнес
Жени
Пари


  БИЗНЕС


Реклами
Oбяви

image

  ПАРИ


Дарения

image

Верификация на науката


Публикувано на: 05.03.2017

image

източник...

Съвременната наука се гради върху убеждението, че обектите, които тя изследва, са познаваеми. Всичко, което възприемаме чрез сетивата, е обективно съществуващо и следователно – познаваемо. Агностицизмът не е на мода или поне не в съвременната позитивистична философия.

Следователно нещата са познаваеми. Дали обаче наистина е така? Не се ли крие тук един голям проблем – “нещата са познаваеми”. Т.е. те са само познаваеми!

Едно е познаването на същността, друго е постигането на неотличимост, тъждество, еднаквост с тази същност! Според нас Кант би трябвало да формулира проблема си така: “познание” означава ли неотличимост, тъждественост, еднаквост? А не единствено да се твърди, че нещата са познаваеми, съответно – не са. Защото обективният свят е познаваем (самият факт, че сме го конституирали като обект на познание, е достатъчен). Той обаче е различен от познанието ни за него. Получава се парадокс: понеже не сме в състояние да се отъждествим с “нещото в себе си”, сме принудени да го познаваме, да го превръщаме в “нещо за нас”. Но дори и в този случай “нещото в себе си” остава “нещо за нас”, а не “нещо наше”!

Следователно “познание” означава разлика, различаване, разделяне! И познавателният процес не води до отъждествяване с познаваното явление, а до сътворяване на нова същност, различна от познаваната. В най-добрия случай при познаването се получава изоморфно копие, приближен модел на познавания обект.

За познанието са необходими две предпоставки – 1) познаван обект и 2) знание за него. Способен е (принуден е) да познава онзи, който е различен от познавания обект. (Иначе за какво ще му се налага да познава?) Познаващият субект е различен от познавания обект и остава такъв, независимо от обема знания за последния. Постигането на неотличимост, тъждество, еднаквост не е възможно дори като мисъл. Защото мисълта за познавания обект е вече нещо различно от него, тя е, фигуративно казано, творческа инвенция. Знанието за едно нещо не е самото нещо, то е само знание за това нещо и като такова придобива собствен смисъл, субстанциализира се, ражда се от познаваното. Може да се каже и така: познание = творчество. Или по-категоричното: познаването на субстанцията води до субстанцииране на познанието!

Твърди се, че науката цели постигането на истината. Това твърдение не може да се приеме без резерви в смисъла на казаното дотук. “Аз”-ът желае не истината за Света. А самия свят – такъв, какъвто той е! “Истина” не означава неотличимост, тъждество, еднаквост. Истината за нещо не означава самото нещо. Постигането на историческата истина (чрез изучаване на историята) не означава връщане в историята. Аз искам да позная историята в нейната автентичност, но да се върна реално в нея – това е практически невъзможно. Ако все пак някак си стане, мен няма да ме има по простата причина, че тази история е предхождала моето съществуване. Кант е прав, но не в агностистичния смисъл на “нещото в себе си”. Едно явление е познаваемо, т.е. не трябва да се говори за агностицизъм в точния смисъл на понятието. Обаче тази познаваемост се явява само “бледа” компенсация (и следствие) от невъзможността познаващия субект да се отъждестви с познавания обект. Познаваемостта е следствие от необратимостта на процесите. В този смисъл на въпроса дали Светът е познаваем или не, следва да се отговори така: Светът е познаваем, защото не е възможна неговата реконструкция в оригинал. Познаваното не може да се познае в познанието за него!

Историческото събитие е минало, то няма как да бъде познато в неговата автентичност – да бъде превърнато в настояще. Познанието се гради на разликата между самото него и оригиналното събитие. То (познанието), като част от историческия процес, е иззело част от историческата автентичност, за да направи от тази част самото себе си. Иначе казано, развитие означава невъзможност за връщане в историята.

Познание, следователно, е възможно. Но проблемът се очертава не като възможност за познание, а обстоятелство, което като констатация има характера на парадокс – познаването е следствие от обречеността в усилието си да бъдеш идентичен с познавания обект!

Познанието “изяжда” познаваното. То се “храни” от него. В мига, в който познаващият реши, че е успял в своето начинание – да познае познаваното, да види истината “от упор”, разбира, че познаваното вече не съществува, именно защото е познавано!

Горното може да се потвърди чрез пример от областта на природните науки. Основен закон във физиката е законът за запазване на енергията: “Енергия не се създава и унищожава, само преминава от един вид в друг.” Как да се тълкува това положение в светлината на казаното по-горе?

Задача: искаме да познаем целия материален свят. Но това не е възможно да стане отведнъж – самото познаване е процес и като такъв се нуждае от известно количество енергия. Затова решаваме да познаем примерно ½ част от Света, като използваме за самия процес на познаване останалата ½ част от енергията. Решаваме също, когато познаем първата ½ част, да познаем и останалага ½ част, като използваме енергията на вече познатата първа ½ част, и по този начин постигнем пълно познание на изследвания обект.

Решение: количеството енергията е константна величина (според горния закон) и следователно останалата част от енергията (която е използвана за познаването на първата част) ще е променила вида си в сравнение с момента, в който е познавана първата ½ част. Това обаче означава, че няма да можем да познаем втората ½ част от енергията във вида, в който тя е съществувала към момента на познаването на първата ½ част. Ще можем да познаем само нейното последващо състояние.

Извод: като процедираме така – чрез последователна смяна на познавано с познаващо, ще постигаме все ново и ново знание за Света, но никога няма да можем да познаем последния в неговата автентичност към момента на първото познаване.

Познанието е по-съвършено от познаваното, защото го съдържа в себе си. Но съдържанието на познаваното, намерило израз в познанието за него, е неистинско. Истинското съдържание, субстанцията на познаваното се е загубило в познанието за него, използвано е като “суров материал”, за да изгради познанието от него самото себе си.

Познатото е имитация на познаваното. Тази имитация може да е по-съвършена от познаваното, но не може да бъде самото то в неговата автентичност.

Чрез познанието се познава познаваното. Обаче познаваното не може да се познае в познанието за него. Движението от познанието към познаваното е еднопосочно. Не е налице обратната възможност – познаваното да осъществи чрез познанието самото себе си. Едва при наличието на каквато възможност би могло да се говори за познание, изразено като истинност, тъждественост, неотличимост, еднаквост.

***

П.С. Сходна идея е развита в така наречения парадокс на Лапласовия демон (на руски):

Демон Лапласа содержит парадокс. Предположим, такая машина создана, она материальна и умеет вычислять то, что произойдёт во всей Вселенной через 2 минуты, за 1 минуту. Когда эта машина после 1 минуты работы выдаст свой первый результат и по заложенной программе сразу возьмётся за предсказание следующего будущего, она по сути уже будет знать свой собственный ответ, ведь он записан в этом первом предсказании. Значит после первой минуты она должна будет знать не просто то, что будет через 2 минуты после начала расчётов, а в том числе и то, что наступит через 3 минуты. Но тогда на основании этих данных она должна будет взяться за предсказание ещё на 1 минуту вперёд. Это так же должно быть учтено и уже содержаться в предсказании, данном ей в самом начале, после 1 минуты работы. Значит она будет знать будущее на 4 минуты. И так далее до бесконечности по индукции.

Получается, что даже если бы демон Лапласа мог существовать, он должен был бы за 1 минуту своей работы получить ответ, который содержит всю историю Вселенной до скончания веков. Если предполагать время бесконечным, то получится бесконечный массив данных. Такой результат никогда не может быть выведен или сохранён в материальном виде, в оперативной памяти гипотетической машины, поскольку её мощности предполагаются колоссальными, но не бесконечными (т.к. она материальна, т.е. ограничена). Парадокс в том, что в процессе предсказания будущего на 2 и более минуты демон Лапласа должен учитывать тот ответ, который будет получен после 1 минуты работы, ведь сама эта машина является частью Вселенной. Она должна знать, как будут вести себя её собственные атомы через 1 минуту, чтобы иметь точное предсказание на 2 минуты. Учесть полученный за 1 минуту работы бесконечный результат в последующих расчётах не представляется возможным, а значит дальше 1 минуты предсказание не пойдёт. Но тогда результат становится конечным, ведь машина не предсказала то, что предскажет после, и результат вновь вмещается в память машины. Однако он уже не содержит предсказание на 2 минуты, что противоречит описанию машины, которое было дано в самом начале. Предсказывая будущее и будучи материальным, демон Лапласа не может предсказывать будущее.

Таким образом, если предположить, что время существования Вселенной бесконечно, то демон Лапласа должен либо не учитывать себя в предсказании будущего (а для этого он должен быть нематериальным, что уже противоречит условиям, либо существовать вне изучаемой Вселенной, как вариант), либо принципиально (даже в идеализированном гипотетическом мире) быть невозможным. Однако же если предположить, что время существования Вселенной конечно (то есть она замкнута в будущем и каким либо образом прекратит существование в определённый момент), то демон Лапласа всё же потенциально возможен.

източник...


към началото

Виж още:



1 / 10
Познание
2 / 10
Наука
3 / 10
Техно
4 / 10
Изкуство
5 / 10
Общество
6 / 10
Вяра
7 / 10
Бизнес
8 / 10
Жени
10 / 10
Филми
9 / 10
Сайтове



Социални мрежи




Напишете коментар


към началото




Tel: +359 887 485 952

E-mail: mail@ma-uni.com

EUROPE


- © Copyright 2015-2018, Всички права запазени, www. ma-uni.com -