МА-УНИ


Начало Сайтове Филми Философия Наука Техно Изкуство Политика Право Бизнес Жени Пари За нас

Оставащо време:

00:00:000



МА-УНИ
разработва концепции, способи, технологии за реализиране на идеята за безсмъртието и прехвърляне на самосъзнанието
на изкуствен носител (аватар)




към английската версия / към ma-uni.com



МУЗИКА (старт/стоп)





Социални мрежи




  АФОРИЗЪМ

"Няма нищо по-беззащитно от още топло трупче на животинка."


  АКТУАЛНО


Сърцето на логиката или логиката на сърцето?

image

  НАЙ-ЧЕТЕНИ


Рицар(к)и без броня

image

  КАТЕГОРИИ


Сайтове
Филми
Философия
Наука
Техно
Изкуство
Политика
Право
Бизнес
Жени
Пари


  БИЗНЕС


Реклами
Oбяви

image

  ПАРИ


Дарения

image

Науката и егоизмът


Публикувано на: 07.08.2016

image

източник...

Пословично е отношението на природните науки към етиката, морала, психиката. Заявява се, че ако не се избегне субективизма (присъщ на духовната сфера) науката би била невъзможна. Тя трябва да е максимално обективна, безпристрастна и безотносителна. Твърди се, а и се привеждат доказателства, че истински научни резултати се получават само ако учените не влагат емоции, не взимат лично отношение, не се опитват да съдят, а само да наблюдават и анализират...

Тази традиция дотолкова е заседнала в главите на съвременниците, че едва ли някой (дори и сред най-яростните отрицатели на науката) си дава сметка, че е възможно друго виждане, друга позиция, друго отношение (което може да се окаже по-правилно). И което виждане да се представи в "удобен за логаритмуване вид" на хора, свикнали да мислят конкретно, буквално, механично. Все пак ще направим опит.

С риск да навлезем в нескончаем и донякъде безсмислен спор ще заявим, че "принципното" дистанциране на науката от чисто духовната проблематика всъщност е съпроводено с може би най-голямата проява на егоизъм, субективизъм и зле прикрито лицемерие от страна на същата тази наука. Всеки "сериозен" учен вероятно би загърбил статията на това място, смятайки, че е безсмислено да си губи времето в четенето на "глупости". Или: "къде пък намерихте този егоизъм?" - вероятно ще попита, ако все пак понечи да продължи.

Отговорът е не особено сложен: науката е свикнала да постъпва егоистично към всички онези явления и процеси, които не са обект на научно изследване - просто ги игнорира като несъществени или направо несъществуващи. Когато например се разглежда светлината като обект на изследване сама за себе си, без връзка с останалите явления. Предпоставя се, че такива не съществуват...

Когато се пише компютърна програма, изхожда се от задачите, които ще реши тази програма. Никакъв намек за това, че всъщност тези задачи са само незначителна част от всички задачи, които съществуват и че тези (конкретни) задачи би следвало да се поставят в контекста на общото цяло от задачи, а не да бъдат разглеждани като едва ли не единствените в компютърната вселена. И в резултат е съвсем нормално - когато програмата изпълни своя алгоритъм - тя да прекрати действието си. Изключва, замира, държи се като затворена в себе си... (И после се чудим защо не можем да вдъхнем живот на компютрите.)

Този вреден подход се привнася от фундаменталните науки - логика, математика, физика и техният "велик" принцип - абстрахирането. При това положение няма смисъл логиците и математиците да си блъскат главите върху факта, че формалните системи (съзнателно самозатворили се в рамките на частното) не могат да опишат себе си. И да правим от това глобална проблематика с принципна невъзможност за решаване. (А оттук - изключителна вредната пренастройка на мисленето, включително в университетските среди: че в Света уж всичко се спуска "отгоре", и каквито и артефакти да се създават и множат, те остават само бледи копия на истинската действителност - копия, които се самоизчерпват в собствените си понятия и... деградират.)

Проблемът тук е, че е сбъркана първоначалната философия, по-точно - липсата на философия, на истинска философия. Защото здравата философска основа би гарантирала, че всичко частно тръгва от едното, общото и е единна, органична част от него, като плавно се влива, вписва и ОТНОВО СЕ ВРЪЩА в това общо. В крайна сметка ТО е същото това общо, само че изразено конкретно...

Науката постоянно прави тази грешка - игнорира общото (духовното, обединяващото, единното) за сметка на частното, материалното, единичното (с насила прекъсната му връзка с цялото, истинското, реалното). С голямо неудоволствие ще заявим, че един ден това ще й изиграе лоша шега. Дано не сме живи, за да се срамуваме заради нея.



към началото

Виж още:



1 / 10
Познание
2 / 10
Наука
3 / 10
Техно
4 / 10
Изкуство
5 / 10
Общество
6 / 10
Вяра
7 / 10
Бизнес
8 / 10
Жени
10 / 10
Филми
9 / 10
Сайтове



Социални мрежи




Напишете коментар


към началото




Tel: +359 887 485 952

E-mail: mail@ma-uni.com

EUROPE


- © Copyright 2015-2018, Всички права запазени, www. ma-uni.com -