МА-УНИ


Начало Сайтове Филми Философия Наука Техно Изкуство Политика Право Бизнес Жени Пари За нас

Оставащо време:

00:00:000



МА-УНИ
разработва концепции, способи, технологии за реализиране на идеята за безсмъртието и прехвърляне на самосъзнанието
на изкуствен носител (аватар)




към английската версия / към ma-uni.com



МУЗИКА (старт/стоп)





Социални мрежи




  АФОРИЗЪМ

"Няма нищо по-беззащитно от още топло трупче на животинка."


  АКТУАЛНО


Сърцето на логиката или логиката на сърцето?

image

  НАЙ-ЧЕТЕНИ


Рицар(к)и без броня

image

  КАТЕГОРИИ


Сайтове
Филми
Философия
Наука
Техно
Изкуство
Политика
Право
Бизнес
Жени
Пари


  БИЗНЕС


Реклами
Oбяви

image

  ПАРИ


Дарения

image

Няколко (остри) думи за научните и програмните езици


Публикувано на: 27.10.2015

image

източник...

Няма съмнение, че науката, технологиите и компютрите в частност бележат видим напредък и „виновни“ за това са и съответните научни и програмни езици. Целта е ясна: да се създадат условия и възможности за опознаване и изучаване на природните закони, както и машините да бъдат научени да „разбират“ човека и да се подчиняват на командите му.

Само че още след първия поглед върху някой от тези езици става ясно, че първичният замисъл – да се създаде лек и ефективен израз на научното мислене – се загубва зад сложните символни опосредствания, изучаването на които се превръща в далеч по-трудна задача от целите, на които те служат.

Когато се създава нов научен (или програмен) език, би следвало той да бъде съобразен с НОРМАЛНАТА, ВСЕКИДНЕВНА ЛОГИКА и да се развива от нея последователно, като се спазват всички логически връзки и последователности. А не както сега: да се губи ценно време за вникване в същността на материята; изучаващият дадена наука изпада в недоумение относно абсолютната нелогичност на формата на тези езици: защо точно този символ или препинателен знак е сложен (като обикновено се оказва, е избран случайно в зависимост от конкретни обстоятелства и без никаква връзка с вътрешната логика на самия език).

Например в съвременната информатика по такъв удивителен начин са събрани и преплетени обективното и субективното, налице е такова безхаберие по отношение на основните логически принципи, че човек се чуди откъде да започне... Може за би теорията на множествата (или която там беше математическа теория) няма да е проблем да докаже, че би било по-лесно да се спечели шестица от тотото, отколкото да се отгатне кои са запазените думи, имена на класове и команди и пр., и кои са потребителските – т.е. субективно добавените такива (ако не е налице подробно и изчепателно описание, обяснения, пояснения, изключения и тем под.).

Научното мислене трябва да развива и изостря ума, а не да го претоварва с формални излишества и субективни хрумвания. За да не получава ситуацията – изучаването на научния език да отнема почти цялото време на учения (докато придобие уменията на учен – примерно 20-30 години), и едва след това за останалия кратък период на същинското занимание с наука (примерно 5-10 години) ученият да прави иначе значими открития.

Тази логика – на научното построение – трябва САМА СЕБЕ СИ ДА ИЗВАЙВА, тя трябва да се „набива“ на очи, сама да води изучаващия я към своята същност, а не да бъде налагана отвън като „струпване“ на случайни хрумвания, които в последствие да бъдат „зазубряни“ като готови положения (за които дори не трябва да се задава въпроса „защо“).

Напротив, вместо програмният език да се опростява и доближава до естествения, се появяват цели рояци от нови езици, които не само че не са по-прегледни и изчистени, а напротив – като че ли създателите им са се наговорили да избягат възможно най-далеч от естествения, нормалния, човешки език. Такива са разните C, C++,(хайде, за тях може да се направи компромис), C#, Java, Python, PHP, Prologue, Perl и какви ли не още модерни издънки. Вместо да се използват колкото се може повече обикновени думи, изрази и нормален синтаксис, се появяват какви ли не, нищо незначещи, случайно подбрани (просто защото само такива бутони ИМАЛО на клавиатурата(!)) знаци и символи: #,@,?,+,-,*,$, {}, и пр., и пр. На всичкото отгоре създателите на тези езици парадират със сложността и неразбираемостта им и в резултат се налагат криворазбрани критерии за съвършенство.

Както се вижда, обективният предмет на науката остава на заден план, що се отнася до усилията и времето, отделени за изучаването му, а субективните построения – т.е. самият научен език – се превръща едва ли не в основно предизвикателство и цел за учения. Създава се усещането, че средствата подменят целта. Нека тези, които поради обстоятелствата са принудени да се занимават с наука и информационни технологии, да речем, си признаят колко време са отделили за откриването на елементарни закономерности и функции, които биха могли да бъдат обяснени с няколко думи или изяснени посредством прости примери. (Авторът например загуби месеци за запознаване със сорс кода на компютърна програма, който, както в последствие се оказа, би могъл да бъде усвоен само за няколко дни при положение, че упътването към самата програма бе съставено нагледно, последователно и интуитивно.)

Единственият извод, до който случайният наблюдател може да достигне в случая е, че това се прави нарочно – този, който веднъж е научил езика, да накара и другите да го направят – така де, защо той се е мъчил да го изучава, а другите – да не?

В компютърната наука е нормално да се смята за геройство откриването на програмна грешка в сложна програма, състояща се от милиони редове код, и която грешка, както в последствие може да се окаже, е била пропускането на едно обикновено тире(!) За хората, които успяват да открият подобна грешка, начинанието им може да се квалифицира като похвално, обаче едва ли така трябва да бъде окачествена причината за тази грешка – неорганизираността и липсата на системно мислене при писането на програмата. Според скромното мнение на автора то би трябвало да бъде наречено безумие.

Крайно време е създателите на този тип езици да сложат логика в самите тях преди да предявяват претенции към останалите за логичност в мисленето. В съвременната наука липсва стремеж да се влага дух, емоция, забавление, удоволствие – както например е при писане на книга. (Защото книжният език е също вид програмен език.) Но ако примерно 10% от усилията, които се полагат за разработката на тези езици, бяха употребени за създаването на по-интуитивни и разбираеми лексика, логика, синтаксис, тогава резултатите със сигурност биха били далеч по-впечатляващи. А броят на учените и програмистите, следователно и на създавания научен продукт, би се увеличил многократно.



към началото

Виж още:



1 / 10
Познание
2 / 10
Наука
3 / 10
Техно
4 / 10
Изкуство
5 / 10
Общество
6 / 10
Вяра
7 / 10
Бизнес
8 / 10
Жени
10 / 10
Филми
9 / 10
Сайтове



Социални мрежи




Напишете коментар


към началото




Tel: +359 887 485 952

E-mail: mail@ma-uni.com

EUROPE


- © Copyright 2015-2018, Всички права запазени, www. ma-uni.com -