МА-УНИ


Начало Сайтове Филми Философия Наука Техно Изкуство Политика Право Бизнес Жени Пари За нас

Оставащо време:

00:00:000



МА-УНИ
разработва концепции, способи, технологии за реализиране на идеята за безсмъртието и прехвърляне на самосъзнанието
на изкуствен носител (аватар)




към английската версия / към ma-uni.com



МУЗИКА (старт/стоп)





Социални мрежи




  АФОРИЗЪМ

"Няма нищо по-беззащитно от още топло трупче на животинка."


  АКТУАЛНО


Сърцето на логиката или логиката на сърцето?

image

  НАЙ-ЧЕТЕНИ


Рицар(к)и без броня

image

  КАТЕГОРИИ


Сайтове
Филми
Философия
Наука
Техно
Изкуство
Политика
Право
Бизнес
Жени
Пари


  БИЗНЕС


Реклами
Oбяви

image

  ПАРИ


Дарения

image

Системен поглед върху антропния принцип


Публикувано на: 16.03.2017

image

източник...

Антропен принцип е съображението, използвано в космологията и физиката, че наблюдаемият свят има за свое (очевидно) условие възможостта за човешкото присъствие. Словосъчетанието "антропен принцип" е било използвано в специфичния си смисъл за първи път от астрофизика Брандън Картър в 1973 г.

източник...

Напоследък стана модерно да се спори относно същността на природните константи, чийто стойности са емпирични дадености без математическа обосновка. Примери за такива са гравитационната константа или зарядът на електрона.

Споровете варират между абсолютно случайното съществуване на тези константи - зараждането на живота се разглежда като щастлива съвкупност от хаотични явления и процеси, които в крайна сметка довеждат до появата на човека. Противоположната позиция е, че човешкото присъствие е първична необходимост и крайна цел за съществуването на света, т.е. телеологическото виждане, само че пренесено към физическата еволюция на вселената.

Неспособността на съвременната физика да предложи обясние на този феномен е особено отчетливо при теориите на струните и свързаните с тях разработки.

Tози проблем обаче едва ли трябва да се поставя толкова остро. Защото повече от ясно е, че вселената (всичкото) в своята цялост може да се разглежда като система. А щом е така, между всички нейни обекти задължително съществува множество от връзки, както "прави", така и "обратни".

Науката за пореден път изпада в едностранчивост при изследване на природните феномени. Тя неявно предполага, че ако има развитие, това развитие задължително трябва да започне от някакво абсолютно начално положение, без това положение да има връзка с останалите състояния на разглежданата система. Т.е. то трябва да идва отнякъде (без да се знае откъде) и от самото него да се извежда всичко, при което производните явления и процеси да не могат да му въздействат с обратна сила.

Този подход явно е останал от времената, в които са използвали понятието субстанция в неговия опростен и едностранчив вариант. Само че днес вече има множество нови теории, включително теорията на системите, за които би било недопустимо да приемат едно явление да остава изолирано и необяснено, след като веднъж е включено в една или друга система.

Щом във вселената съществуват хаос и порядък, те неминуемо влизат в определени отношения помежду си. Ако съществува мъртва материя (например в началото на сътворението), а към настоящия момент - живот (а може и по-съвършени форми на разум), задължително трябва да се допусне, че са налице два взаимопроникващи се процеса. Единият - на случайния подбор - от мървото (посредством хаотични връзки и отношения между елементарните частици и по-сложните материални образувания), който въздейства върху последващия го живот. Другият - обратен, противоположен процес - от живото към мъртвото. И който втори процес съвсем нагледно може да бъде описан и доказан чрез целенасочената дейност на живота върху мъртвата природа. (Типичен пример са изработваните от човека артефакти.)

В тези сложни отношения и взаимовръзки не бива да се забравя или игнорира важното отношение - условно наречено тук БЪДЕЩЕ-МИНАЛО. Защото в една цялостна система всички нейни компоненти би следвало да си оказват взаимно влияние. Което би трябвало да се разпростре не само върху пространството, не само върху природните константи, но и върху времето. Така че не е изключено както миналото (под формата на мъртва материя) да оказва влияние върху бъдещето (появилия се вследствие еволюционния процес живот), така и бъдещето (свръхразвитите форми на живот - каквито може да се допусне, че съществуват) би следвало да оказва с обратен знак въздействие върху миналото.

Само с прилагането на последователен и завършен системен подход би могъл да се реши този, явно едностранчиво поднесен проблем - антропният принцип. Важно е да се подчертае, че в случая няма място нито за строг натурализъм, нито за отявлена религия. Явно науката все още не е разбрала, че Природата прави себе си от себе си.



към началото

Виж още:



1 / 10
Познание
2 / 10
Наука
3 / 10
Техно
4 / 10
Изкуство
5 / 10
Общество
6 / 10
Вяра
7 / 10
Бизнес
8 / 10
Жени
10 / 10
Филми
9 / 10
Сайтове



Социални мрежи




Напишете коментар


към началото




Tel: +359 887 485 952

E-mail: mail@ma-uni.com

EUROPE


- © Copyright 2015-2018, Всички права запазени, www. ma-uni.com -