МА-УНИ


Начало Сайтове Филми Философия Наука Техно Изкуство Политика Право Бизнес Жени Пари За нас

Оставащо време:

00:00:000



МА-УНИ
разработва концепции, способи, технологии за реализиране на идеята за безсмъртието и прехвърляне на самосъзнанието
на изкуствен носител (аватар)




към английската версия / към ma-uni.com



МУЗИКА (старт/стоп)





Социални мрежи




  АФОРИЗЪМ

"Няма нищо по-беззащитно от още топло трупче на животинка."


  АКТУАЛНО


Сърцето на логиката или логиката на сърцето?

image

  НАЙ-ЧЕТЕНИ


Рицар(к)и без броня

image

  КАТЕГОРИИ


Сайтове
Филми
Философия
Наука
Техно
Изкуство
Политика
Право
Бизнес
Жени
Пари


  БИЗНЕС


Реклами
Oбяви

image

  ПАРИ


Дарения

image

Фракталът - еманация на самоподобието (или... бягство от него)?


Публикувано на: 07.03.2017

image

източник... M.M. (използвана програма "Fraqtive")

Една от най-интересните (и перспективни) области от математиката, а защо не и от информатиката, биологията, естетиката и прочие, са така наречените фрактали. Структури, които, развивайки се, наподобяват себе си във всяко свое повторение. И това им интересно свойство е дало правото на занимаващите се с тях да сметнат, че става дума за стремеж към самоотъждествяване, към запазване на първоначалната форма (и същност) независимо от времето и мястото.

Така природата реализира стремежа си към самоповторение на всички възможни нива - като се започне от обикновените снежинки и се стигне до мегаструктури като галактиките.

На пръв поглед тази идея е логически безупречна, особено след като бъде подкрепена с демонстрационни модели, генерирани най-вече по компютърен път. И не остава сянка от съмнение - да, природата наистина наподобява себе си във всяко едно свое проявление.

Мисълта се опитва да открие основните природни закономерности и идеята за фракталите е типичен пример за това. Само че не се отчита друго едно съображение - че фракталите може би демонстрират точно обратното - стремеж на елементите да се отграничат от първоизточника си. Т.е. фракталите са резултат от усилието първоначалната структура да избяга от самата себе си, да престане да се самонаподобява, да премине от едно състояние в друго...

Защото - лесно е да се забележи - независимо от външното самоподобие, всеки следващ елемент от фрактала се различава от предишния. Той е с други пространствени размери и разположение - обикновено е по-малък, разположен е на друго място в пространството. А това вече е опит за отделяне, обособяване, независимо присъствие, придобиване на собствена индивидуалност.

Фактът, че новият елемент наподобява първоначалния, само говори за трудностите, които съпътстват стремежа към оригиналност и уникалност. Новият елемент да се отличава от предхождащия го, да заживее собствен, самостоятелен живот.

Защото ако самоподобието би било пълно (както понякога невнимателно се твърди), това би означавало, че няма разлика между първоначалния и последващите елементи на фрактала, т.е. ако първоначалният елемент е окръжност с определен диаметър, то и подобията му би трябвало да са със същия диаметър. И че се намират на едно и също място в пространството. Т.е. ще липсва какъвто и да е критерий, по който да се разбере дали става дума за само един елемент или за два.

Обаче, както се знае, светът в своята най-дълбока същност е стремеж (и реализация на този стремеж) към самопознание. Като този процес изисква познаваното и познаващото да се различават максимално. Само така би могло да се реализира каквото и да е било отношение между тях, да се правят сравнения, съпоставки и прочие.

Не е лесно да бъдеш различен.



към началото

Виж още:



1 / 10
Познание
2 / 10
Наука
3 / 10
Техно
4 / 10
Изкуство
5 / 10
Общество
6 / 10
Вяра
7 / 10
Бизнес
8 / 10
Жени
10 / 10
Филми
9 / 10
Сайтове



Социални мрежи




Напишете коментар


към началото




Tel: +359 887 485 952

E-mail: mail@ma-uni.com

EUROPE


- © Copyright 2015-2018, Всички права запазени, www. ma-uni.com -