МА-УНИ


Начало Сайтове Филми Философия Наука Техно Изкуство Политика Право Бизнес Жени Пари За нас

Оставащо време:

00:00:000



МА-УНИ
разработва концепции, способи, технологии за реализиране на идеята за безсмъртието и прехвърляне на самосъзнанието
на изкуствен носител (аватар)




към английската версия / към ma-uni.com



МУЗИКА (старт/стоп)





Социални мрежи




  АФОРИЗЪМ

"Няма нищо по-беззащитно от още топло трупче на животинка."


  АКТУАЛНО


Сърцето на логиката или логиката на сърцето?

image

  НАЙ-ЧЕТЕНИ


Рицар(к)и без броня

image

  КАТЕГОРИИ


Сайтове
Филми
Философия
Наука
Техно
Изкуство
Политика
Право
Бизнес
Жени
Пари


  БИЗНЕС


Реклами
Oбяви

image

  ПАРИ


Дарения

image

Ракетата-личност - бъдещето на човека (и неговото тяло)?


Публикувано на: 13.01.2017

image

източник...

Като се вземе респект от всевъзможните идеи и перспективи пред развитието на хомо сапиенс, описани в поместените тук статии - за човекоподобни роботи, киборги, компютри, аватари, виртуални и какви ли не материални и нематериални носители, човек започва да се чуди и мае накъде ли ще ги "отвее вятърът на промяната" бъдещите поколения, възползващи се от предимствата на новите технологии.

За да бъдем в крак с времето, ще се осмелим да предложим своя хипотеза за вида и характера на материалния носител на бъдещия изкуствен разум.

Според нас той няма да има човекоподобна външност - тя е твърде сложна и като механика, и като технология, и като структура. А и защо трябва да копираме човешката материална същност - само за да не се отдалечаваме много от хуманистичната си природа ли?

Напротив: съвременните технологии идват да ни подскажат, че човешката същност по всяка вероятност няма да зависи от формата, в която ще бъде съхранявана - както е сега. И че бъдещите хора ще имат възможността да избират измежду множество разнообразни по форма и функции аватари. Така например човек ще може да си сменя пола, когато пожелае, вселявайки самосъзнанието си в мъжко, съответно - женско тяло. Или в изкуствено тяло, имитиращо по форма тялото на някое животно, риба и прочие. А защо не на някакъв неодушевен предмет - светофар например?

Формата на тялото няма да бъде важна - вероятно ще твърдят бъдещите му "притежатели". А възможността му да обменя разнообразна информация с околната среда посредством множество датчици - за температура, налягане, за светлинни и радио- вълни, звукови, а защо не и гравитационни (?), за вкус, мирис, радиация, и прочие и прочие. И в крайна сметка ще стане съвсем безсмислено да се копират функциите на днешното човешко тяло, защото новите материални носители ще разполагат с много повече възможности.

Например може да се проектира някаква базова конструкция, прилична на "черна" кутия, която да помества изкуствения мозък. Това устройство вероятно ще представлява някаква кевлароподобна черупка с големина примерно на човешки череп, и което ще може да бъде куплирано към всевъзможни по форма и функция аватари.

Защо наистина ще ни е необходимо цяло тяло с неговата сложна и скъпа поддръжка? Просто един мозък, поместен в непробиваема кутия. Ако нещо трябва се направи по него (т.е. на нас), специални роботи ще пристигнат (по наша команда), ще го вземат (нас), ще го занесат в съответния завод или лаборатория, ще го оптимизират, поправят, усъвършенстват, и отново - в къщи.

Една кутия (или топка - според предпочитанията), защитена от радиация, ускорения, налягания, температура, самозахранваща се, с продължителност на живот, примерно 100 технологични години - това ще сме ние...

Така целият вътрешен свят на човека на бъдещето ще черпи информация от датчици на други машини, снабдени със сензори, намиращи се дори на милиарди километри разстояние. Например ще усещаме миризмата на марсианската почва без да сме излизали от кухнята си - само посредством мигновено превключване на съответния сензор.

"Къде тук е ракетата", ще попитате вие?

Много просто. Колкото и примамлива да изглежда идеята за "кутия-мозък", в която личността да се чувства като у дома си, и която личност да няма нужда от нищо друго, за да се реализира пълноценно, все пак не би било зле тази "кутия-мозък" да има способността и за автономно придвижване, да не разчита на външни транспортни средства. То трябва да бъде основано на максимално прост принцип и в същото време - максимално ефективен. Така например човекът или автомобилът имат чудесни възможности за придвижване по двумерни повърхности, обаче такива повърхности - на фона на неизмеримо по-големия триизмерен космос - са по-скоро изключение. Ето защо вероятно ще се наложи отдавна утвърдената в космонавтиката практика - да се използват ракети и в частност - реактивното движение (като най-простото от физична гледна точка), за придвижване на тази "умна" кутия в пространството.

И оттук - идеята за съчетаване на изкуствения мозък-личност с ракета и нейните възможности за покоряване на необятните космически простори. Наистина, какво друго му трябва на (бъдещия) човек - една ракета и безкрайно много звезди...



към началото

Виж още:



1 / 10
Познание
2 / 10
Наука
3 / 10
Техно
4 / 10
Изкуство
5 / 10
Общество
6 / 10
Вяра
7 / 10
Бизнес
8 / 10
Жени
10 / 10
Филми
9 / 10
Сайтове



Социални мрежи




Напишете коментар


към началото




Tel: +359 887 485 952

E-mail: mail@ma-uni.com

EUROPE


- © Copyright 2015-2018, Всички права запазени, www. ma-uni.com -