МА-УНИ


Начало Сайтове Филми Философия Наука Техно Изкуство Политика Право Бизнес Жени Пари За нас

Оставащо време:

00:00:000



МА-УНИ
разработва концепции, способи, технологии за реализиране на идеята за безсмъртието и прехвърляне на самосъзнанието
на изкуствен носител (аватар)




към английската версия / към ma-uni.com



МУЗИКА (старт/стоп)





Социални мрежи




  АФОРИЗЪМ

"Няма нищо по-беззащитно от още топло трупче на животинка."


  АКТУАЛНО


Сърцето на логиката или логиката на сърцето?

image

  НАЙ-ЧЕТЕНИ


Рицар(к)и без броня

image

  КАТЕГОРИИ


Сайтове
Филми
Философия
Наука
Техно
Изкуство
Политика
Право
Бизнес
Жени
Пари


  БИЗНЕС


Реклами
Oбяви

image

  ПАРИ


Дарения

image

Как (се/ни) заблуждава физиката?


Публикувано на: 09.06.2017

image

източник...

Когато се "отвори" дискусия за феномена физика, обсъждащите я би трябвало да останат с убеждението, че в науката компромиси са недопустими, и че всяко утвърдено физично положение би следвало да се приеме от непросветените на вяра, особено когато научната хипотеза е подкрепена с експериментални доказателства. Обаче и тук съществуват толкова много недомислия, неясноти, неточности и противоречия, че в крайна сметка не става ясно как самите физици съумяват да творят собствената си наука.

Особено неприятно впечатление правят някои несъобразности, които засягат принципни положения, върху които се гради класическата теория. Не е ясно дали те са допускани умишлено, по невнимание или поради незнание. В разглеждания по-долу случай обаче едва ли става дума за незнание.

Става дума за разбиранията на пространство-времевия континуум и по-специално - времето. Като се изключат историческите епохи преди създаването на съвременната наука, може да се заяви, че класическото разбиране на тези две понятия се слага от Нютъновата механика.

Тази механика стои в основата на цялата съвременна физика. А в основата на същата механика стои твърдението, че времето има абсолютен характер. (В по-новите "версии" на физичната наука този абсолютен характер е трансформиран - в Теорията на относителността. Обаче за огромното множество случаи в нормалния живот продължава да е валидна именно Нютъновата механика.)

Какво ще рече горното? Какво означава времето да има абсолютен характер?

Според Нютъновото разбиране времето тече безотносително спрямо процесите в него. Т.е. каквото и да се случва, това не засяга времето, равномерно и безкомпромисно следващо своя ход.

Какво обаче прави механиката?

Тя твърди нещо много странно. А именно: че както по отношение на пространството може да се избере някаква относителна спрямо наблюдателя отправна система, същото е нормално да се направи и по отношение на времето.

Например: конституира се някакъв вектор, на който се придава звучната квалификация "свободен вектор", и който бива "разхвърлян" във всички възможни посоки на пространството, като се приема, че щом големината и посоката му се запазват, векторът не се променя.

Защо обаче същият принцип се прилага и спрямо времето? Защо се смята, че, подобно на преместването на вектора в пространството - във всички възможни посоки - напред, назад, нагоре, надолу, настрани - няма пречка да се извърши и неговото преместване във времето? Т.е. векторът с лекота се мести във времето - от t1 към t2 и обратно, и изглежда тази математическа еквилибристика не дразни никого.

Както странно има тук, вероятно ще попитат увлечените от инерцията си учени. Законите на механиката позволяват връщане във времето - твърдо установено положение - точка.

Добре. Защо обаче тогава, както се каза, се твърди, че в класическата механика времето е абсолютно? Какво следва да се разбира под "абсолют" в конкретния случай?

Странно е да се приеме, но изглежда или авторът на тази статия е пълен профан в науката, или нещо в самите научни постулати не е догледано и доизпипано. Защото, ако трябва да се изходи от същността на понятието "абсолют", под "абсолют" би следвало да се разбира нещо, по отношение на което опитите за неговото детерминиране да се провалят при всеки конкретен случай. Е, ако е така, как наблюдателят си позволява да манипулира времето, "връткайки" го наляво и надясно по оста (като лента на филм) колкото пъти си пожелае? Как така изневиделица решава, че t1 е условният момент - началото на времето на отчитане, а t2 да речем - крайният? Как се получава ситуацията с прословутата Т-симетрия, при която няма значение дали процесите се движат напред или назад във времето?

Къде тук е мястото на абсолюта? Ако времето действително се приемаше за абсолютно (което явно не се прави, независимо от твърдението), би следвало именно този абсолют, например събитието - преместването на вектора от една позиция в друга - да бъде обозначен чрез отбелязване на историческия момент на самото събитие - да речем 01.01.01 часа от 01.01.2001 година.

Да, абстрахирането е елиминиране на несъществените признаци на предмета, обаче приложено към времето (като абсолют) то елиминира може би най-съществените му признаци - историчността и необратимостта. Физичното време престава да изпълнява основната си функция - да фиксира абсолютното място на всяко едно единично събитие в поредицата от събития в света като цяло. (Защото ако липсва някакъв отправен абсолют - в случая времето - като може би най-универсалната мярка - познанието би било невъзможно.)

П.С. Наистина, в релативистичната физика времето вече не е абсолютно, а относително, т.е. горните операции с преместването във времето, изглежда, имат резон. Само че, като се съобразят те с новите положения в космологията, по-конкретно - времето на съществуване на Вселената (приблизително 13,7 милиарда светлинни години) - се заражда поредния "наивен" въпрос: защо изобщо е нужно да се използва концепцията за относителност на времето спрямо отправната система на наблюдателя при наличието на абсолютно начало на времето?

В крайна сметка: създава се впечалението, че физиката се люшка от една крайност в друга. Което не говори добре за нейната компетентност.



към началото

Виж още:



1 / 10
Познание
2 / 10
Наука
3 / 10
Техно
4 / 10
Изкуство
5 / 10
Общество
6 / 10
Вяра
7 / 10
Бизнес
8 / 10
Жени
10 / 10
Филми
9 / 10
Сайтове



Социални мрежи




Напишете коментар


към началото




Tel: +359 887 485 952

E-mail: mail@ma-uni.com

EUROPE


- © Copyright 2015-2018, Всички права запазени, www. ma-uni.com -