МА-УНИ

КАТЕГОРИЯ:   НАУКА / ВРЕМЕ, ПРОСТРАНСТВО

В бъдещето или в миналото е физиката в разбирането й за времето?

Публикувано на: 14.06.2017

Съвременната наука е отишла толкова напред в разбирането си за природата, че за нормалния разсъдък не му остава друго, освен да й отдаде необходимото уважение, като в същото време изпитва респект от сложния й понятиен език. Дори и най-гениалният ум не е в състояние да овладее на прилично професионално ниво постоянно развиващите се направления в математиката, физиката, химията, биологията, информатиката и прочие в тяхната съвкупност. Създава се впечатление, че на науката трябва сляпо да се вярва и да се чака безкритично времето, когато тя, някак от самосебе си, ще започне да открехва завесата пред най-неразгадаемите тайни за битието.

Добре. Обаче едва ли е необходимо човек да е изтъкнат специалист в дадена научна област, за да установи с тъга разминаването между новите открития и действително сериозните проблематики, които стоят за решаване пред науката.

Така например в областта на фундаменталната физика се твърди, че пространството и времето може да бъдат разглеждани като континуум и като че това действително забележително научно постижение би следвало да ни посочи пътищата към разкриване едва ли не на всички тайни, свързани с пространството и времето.

Наистина - човечеството излезе в космоса и си поставя за цел овладяването на най-близките планети. В известен смисъл може да се каже, че достигането на границите на видимата вселена е въпрос по-скоро технологичен, отколкото фундаментален. Достатъчно е да се изобрети съответната свръхбърза ракета, с която прекосяването на универсума във всичките му измерения да стане леко и достъпно. Т.е. принципни пречки пред овладяването на пространството няма. Даже съществуват математически концепции за кривината на пространството, като една от най-приемливите е за Римановата сфера, според която, ако се тръгне от определена точка в пространството, след време (неизвестно колко) ще се стигне отново до тази точка (подобно на опасването на земното кълбо).

Съвсем друго обаче е положението, когато стане въпрос за времето. Завършени концепции, подобни на тези за кривината на пространството, все още няма - няма теории за кривината на времето (или поне не са достатъчно популярни). Не е ясно например как - ако тръгнем от настоящето, стигнем до крайното бъдеще и оттам - през крайното минало, ще се завърнем отново в настоящето.

Прословутата теория - за пространствено-времевия континуум - действително предсказва немалко ефекти, свързани със забавянето на времето, деформиране на тъканта на пространството и прочие, но не казва нищо за времето като затворена система. И за неизкушения ум не става ясно дали овладяването на континуума би довело до възможност за пълен контрол върху времето - поне по принцип - така, както вече стана дума за пространството. Защото, независимо от уверенията, че съществуват хитроумни способи за пътуване във времето - черни и червееви дупки, изкривяване на самата тъкан на континуума и прочие, никой сериозен учен не се е заел с действително грандиозна задача - по управление на времето във всичките му аспекти и измерения - минало, настояще и бъдеще.

Самият Айнщайн, запитван дали може да се пътува в миналото (и съответно да се наруши причинно-следствената взаимозависимост), е отговарял колебливо и неопределено, като отговорът му е клонял по-скоро към отрицание на тази възможност. Но ако дори "бащата на близнаците" не е в състояние да гарантира за ефективното действие на тази теория по отношение на времето, какво остава за останалия научен свят?

Резултатът? Физиката не е достатъчно узряла, за да се захване с тази действително сериозна проблематика, каквато е манипулирането на времето. Но без нейното решаване едва ли ще може да бъде постигнат съществен напредък в овладяване тайните на природата.

Виж още:

1 / 10

Познание

2 / 10

Наука

3 / 10

Техно

4 / 10

Изкуство

5 / 10

Общество

6 / 10

Вяра

7 / 10

Бизнес

8 / 10

Жени

10 / 10

Филми

9 / 10

Сайтове

Социални мрежи

Напишете коментар