МА-УНИ


Начало Сайтове Филми Философия Наука Техно Изкуство Политика Право Бизнес Жени Пари За нас

Оставащо време:

00:00:000



МА-УНИ
разработва концепции, способи, технологии за реализиране на идеята за безсмъртието и прехвърляне на самосъзнанието
на изкуствен носител (аватар)




към английската версия / към ma-uni.com



МУЗИКА (старт/стоп)





Социални мрежи




  АФОРИЗЪМ

"Няма нищо по-беззащитно от още топло трупче на животинка."


  АКТУАЛНО


Сърцето на логиката или логиката на сърцето?

image

  НАЙ-ЧЕТЕНИ


Рицар(к)и без броня

image

  КАТЕГОРИИ


Сайтове
Филми
Философия
Наука
Техно
Изкуство
Политика
Право
Бизнес
Жени
Пари


  БИЗНЕС


Реклами
Oбяви

image

  ПАРИ


Дарения

image

Закон за Свободата


Публикувано на: 13.03.2017

image

източник... © - M.M.

Когато се произнесат "свобода", "закон", "закон за свободата", тези понятия автоматично отвеждат мисълта към философията, психологията, политиката или правото. Обикновено се говори за свобода на волята, свобода на мисленето, на вероизповеданията, на гражданите, и прочие. Т.е. използват се понятия и смисли, които са доста неопределени, засягат предимно духовната сфера и като цяло не са способни да дадат прилично определение на въпроса "Що е свобода?" в чистонаучен план.

В областта на науката съществуват какви ли не закони - за запазването на енергията, за скоростта на светлината, за ентропията, за разбягването на галактиките, за златното сечение, за държавното устройство и управление и прочие, и прочие. Изобщо природата като че ли е "изпъстрена" със закони, които управляват явленията и процесите в нея.

Характерното за всички тях е, че те по правило уреждат проявите на детерминираността, т.е. те са ограничаващи правила и постулати. Обаче почти липсват правила и закономерности, които да отразяват проявите на свободното мислене и действие, както в областта на духовната сфера, така и в областта на обективните, природни явления и процеси.

За да се запълни донякъде тази липса, тук ще бъде направен опит за такова едно определение, така необходимо на природните и точните науки, които - явно се вижда - постоянно "орбитират" около всичко останало, само не и около може би най-важното в природата - Свободата и нейните проявления.

Може да се възрази: законите по принцип са относими към детерминизма, а свободата е точно обратното - индетерминираност. Т.е. свободата не може да се подведе под какъвто и да е закон, защото така тя би престанала да бъде свобода.

Дали обаче това е вярно?

Определено не. Защото ако Свободата не се управлява от специфичен закон, тя би се превърнала в "свободия", което е другото име на пълната несвобода.

Ако се подходи строго логично, няма начин да не се стигне до парадоксалния извод, че всъщност Свободата е "виновницата" за природните закони. Чрез тях тя урежда собственото си статукво. Ако Свободата не определи себе си както първоначално, така и във всеки последващ момент, т.е не ограничи себе си първо в понятие, после в някакви обективни рамки, тя не би могла да съществува. И като следствие се получава, че научните, т.е. детерминиращите закони, са частен случай на всеобхватния, всеобщ закон - на Свободата. (Така както Айнщайновата теория включва в себе си като частен случай Нютъновата.)

Следователно оттук нататък въпросът придобива следния вид: може ли научните закони да се съобразят с този по-общ закон? И как би следвало да изглежда той?

Нека разгледаме един пример от областта на физиката:

Степени на свобода се наричат координатите, с помощта на които може да се опише еднозачно положението в пространството на една материална точка или тяло. Броят на степените на свобода на дадено тяло се определя от възможните направления на движение на това тяло.

(https://bg.wikipedia.org/w/index.php? title=Степени_на_свобода&oldid=7155442)

Ако се изходи от това (донякъде проблематично) определение, то би могло да бъде приспособено за целите, които се преследват тук. С това допълнение, че понятието "степени на свобода" (което е достатъчно точно, т.е. количествено, за да служи за целите на сериозната наука) би следвало да включва не само чисто механичните видове състояния, движения и трансформации.

С оглед на гореказаното става възможно да се "сглоби" формула, която да отразява състоянието на Свободата към всеки един момент. И която да включва всички възможни явления и състояния в прородата. Т.е. формулата би могла да изглежда по следния начин:

image

Където:

- F - Свободата в нейната цялост и пълнота;
- N - всички възможни степени на свобода;
- o - в материалния свят;
- s - в духовния свят;
- T - времето.

Както се вижда, Свободата е обратно пропорционална на времето за реализация на степените на свобода. В идеалния случай: ако се реализират всички възможни степени на свобода за безкрайно малък отрязък от време, тогава спокойно може да се каже, че е налице пълна свобода - Свободата.



към началото

Виж още:



1 / 10
Познание
2 / 10
Наука
3 / 10
Техно
4 / 10
Изкуство
5 / 10
Общество
6 / 10
Вяра
7 / 10
Бизнес
8 / 10
Жени
10 / 10
Филми
9 / 10
Сайтове



Социални мрежи




Напишете коментар


към началото




Tel: +359 887 485 952

E-mail: mail@ma-uni.com

EUROPE


- © Copyright 2015-2018, Всички права запазени, www. ma-uni.com -